Онлайн консултации за жени, преживели насилие.

Домашното насилие има своя правна форма, регулирана в българското законодателство

Домашното насилие може да има следните проявни форми:


Физическо насилие - причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (§ 1, т. 2 ДР на ППЗЗДетето). Може да се изразява в наранявания, малтретиране, причиняване на болка, както и всякакви действия, нарушаващи физическата неприкосновеност на лицето, лишаване от храна, вода и сън. Проявите на физическо насилие могат да бъдат:

- блъскане, удряне, ритане, плесници;
- хвърляне на предмети;
- заплашване с оръжие или нараняване с него;
- физическо препятстване на напускането на дома от жертвата, заключване на жертвата
;
- отказ на помощ когато жертвата е болна, наранена, бременна и препятстване на опитите на жертвата да намери медицинска помощ; - побой над децата и заплахи с физическо насилие на роднините и близките на жертвата).

Сексуално насилие - използването на дете за сексуално задоволяване. Сексуалното насилие може да се изразява и в принуждаване към сексуален контакт или действия, насочени към удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Сексуалното насилие често е съчетано с други форми на насилие. Проявите на сексуално насилие могат да бъдат:

  • принуждаване на жертвата да се съблича против волята й;
  • принуждаване на жертвата към полово сношение против нейната воля;
  • ;принуждаване на жертвата към полово сношение след побой;
  • извършване половите сношения с особена жестокост;
  • умишлено лишаване на жертвата от сексуален контакт;
  • принуждаване на жертвата да гледа и/или да повтаря порнографски действия).

Психическо и емоционално насилие - всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда (§ 1, т. 3 ДР на ППЗЗДетето). Психическото насилие може да се изразява в действия или бездействия, целящи оказване на негативно въздействие върху психиката на лицето, както и всякакъв вид въздействия, с които се цели нарушаване на емоционалната стабилност на лицето. Проявите на психическо насилие могат да бъдат:
- обиди (груб език, нецензурни изрази, псувни, подигравателни думи, осмиване, ирония, сарказъм);

  • свади, скандали;
  • заплахи (с физическа разправа, за опозоряване, за засрамване, за ограничаване на свободата, за разкриване на тайни, за спиране на издръжка, за лишаване от средства, за прогонване от жилището, за изоставяне и/или самоубийство, с хладни или огнестрелни оръжия, за убийство, за насилие над близки на жертвата);
  • вменяване на чувство за вина;
  • ограничаване на възможността за поддържане на отношенията с приятели, близки и роднини;

- ограничения в комуникацията и социалните контакти, изолация (мобилни телефони, интернет, поща, посещения на увеселителни заведения, театър, кино, църква, пътувания);

  • унижение пред други хора, близки познати и роднини;
  • пренебрегване;
  • ограничения в упражняването на родителски права;
  • използване на децата като средство за контрол над жертвата;

Икономическо насилие – финансов контрол, отнемане на финансови средства, или лишаване от такива или достъпа до тях, принуждаване на жертвата да моли за пари, да проси пари било то от извършителя или от другиго, да тегли кредити или да взема пари назаем и да предоставя средствата на извършителя, забрана на жертвата да работи.