Фондация „Център Надя“, клон Русе

За кого е това ръководство за самопомощ?

Това ръководство за самопомощ е за всеки мъж, който е проявявал грубост или насилие към своята партньорка и търси помощ, за да се промени.

Тук може да разбереш повече за това, каква е дефиницията за домашно насилие.

Ние знаем, че търсенето на помощ не е лесно и разбираме, че сте изправен пред трудни проблеми, но щом четете това, вероятно имате притеснения относно поведението си.

Чрез този наръчник, ние искаме да ви подкрепим, за да получите помощ и да направите промените, от които се нуждаете, така че Вие, партньорката¹ Ви и децата Ви (ако имате или се грижите за такива) да сте в по-голяма безопасност.

Това ръководство е разработено така, че да Ви помогне да видите някои аспекти на проблема, като потенциални модели на поведение, които е възможно да сте възприел. Ще ви дадем насоки за това, кое поведение е насилствено и грубо и как да разпознавате поведенчески модел, към който вероятно сте привързан, както и съвети за тяхното преодоляване. Промяна обаче може да постигнете единствено Вие. При нужда от допълнителна помощ Ви съветваме да се обърнете към квалифициран експерт.
^{1Настояща или бивша интимна партньорка или съпруга.}

Възможна ли е промяна?

Може ли насилникът да се промени? Извършителите на насилие често злоупотребяват с другия поради усвоени нагласи и чувства за правота и привилегия, които могат да бъдат трудни за преодоляване. Докато хората имат капацитета да се променят, те трябва наистина да искат и да бъдат ангажирани с всички аспекти на промяната, за да го направят. Насилниците могат да видят полза от контрола над партньор и да оправдаят злоупотребата. В крайна сметка насилникът е както единственият отговорен за злоупотребата, така и единственият човек, който може да реши да се промени.

Ако си убеден, че ти си правия (или потърпевшия), то тази програма е малко вероятно да ти е от полза. В този случай ти препоръчваме да потърсиш индивидуална психотерапевтична помощ.

Все пак ти препоръчваме да знаеш потенциалните последствия от продължаване на връзка, в която съществува насилие.

По какво ще разберем, че си готов за промяна?

Готов си за промяна, ако:

• Напълно признаваш това, което си направил.
• Не се оправдаваш и не обвиняваш другите за поведението си.
• Сам избираш да поемеш отговорност и да признаеш, че си злоупотребил в отношенията с партньорката си/децата си/родителите си.
• Стараеш се да демонстрираш уважително, любезно и подкрепящо поведение
• Приемаш последствията от своите действия.
• Променяш начина, по който реагираш на гнева и оплакванията на партньорите си.
• Не търсиш признание и благодарност, за това, че си положил усилия и си се променил.
• Приемаш, че връзката е приключила, ако това е искането на партньорката ти.

Когато прочетеш това ръководство за самопомощ, ние те насърчаваме да помислиш добре и да се изправиш честно пред нещата, които си направил. Може да си направил нещо само веднъж или два пъти, но в много случаи ще забележиш, че има модел и умисъл в обидните неща, които правиш. Разпознаването на именно тези модели, възприети от те, за обидно и контролиращо поведение, е първата крачка към промяната. Често поведението е скрито зад силни емоции и е възможно да ти се струва, че те са причината да си груб. Това няма как да е вярно, защото избора как да се държиш и какво да направиш винаги е твой. Научи се да контролираш емоциите си!

ГНЯВ

Гневът може да причини много различни симптоми, които да повлияят на това как се чувстваш физически или психически или как се държиш. Някои хора стават агресивни към другите, когато са ядосани. Други хора крият гнева си и могат да го излеят върху себе си. Не винаги е лесно да разпознаеш кога гневът е причината да се държиш различно. Ето и няколко проявления на гневът:

Физически симптоми:

• ускорен пулс
• напрегнати мускули
• свиване на юмруци
• стягане в гърдите

Психични симптоми:

• усещаш топлина
• чувстваш напрежение или нервност
• не можеш да се отпуснеш
• ставаш раздразнителен
• чувстваш се унижен

Поведение:

• негодуваш спрямо други хора
• викаш
• игнорираш хората или им се сърдиш и обиждащ
• влизаш в словесни или физически битки
• чупиш вещи
• самонараняваш се

Какво можеш да направиш когато изпитваш гняв?

• опитай се да разпознаеш кога започваш да се ядосваш. Така ще можеш да предприемеш стъпки, за да се успокоиш възможно най-рано;
• дайте си време да помислиш, преди да реагираш. Опитай се да преброиш до 10 и да правиш успокояващи дихателни упражнения – вдишай бавно и дълбоко през носа и издишай през устата по същия начин.
• говори с хората за това, което те ядосва. Говори с някой, който не е свързан със ситуацията, като приятел, личен лекар или група за подкрепа.

Физическите упражнения са отличен начин да се успокоиш. Дейности като бягане, ходене, плуване и йога могат да ти помогнат да се отпуснеш и да намалиш стреса.

Разбери как да повишиш самочувствието си, включително как да бъдеш по-настоятелен – потърси професионална подкрепа, прочети книга в тази тема или започни онлайн курс.

Какво да не правиш?

Не се опитвай да правиш всичко наведнъж. Задайте си малки цели, които можете лесно да постигнете. Не се фокусирай върху неща, които не можеш да промениш. Фокусирай времето и енергията си, за да си помогнеш да се почувстваш по-добре. Опитай се да не си казваш, че си сам, защото повечето хора, които потърсят подкрепя я получават. Опитай се да не използваш алкохол, цигари, хазарт или наркотици за облекчаване на гнева – всичко това може да допринесе за лошо психично здраве и да влоши проблемите, които имаш.

Домашното насилие обикновено се определя като всеки инцидент на контролиращо, принудително или заплашително поведение, насилие или малтретиране между лица на 16 или повече години, които са или са били интимни партньори или членове на семейството, независимо от техния пол или сексуалност. Инцидентите обаче рядко са изолирани и повечето хора, преживели злоупотреба, установяват, че има тенденция/модел на поведение, който ги плаши, наранява и/или по друг начин ги контролира. Принудителният контрол се отнася до това, което се случва между епизодите на насилие и малтретиране, както и до самите „инциденти“. Да плашиш и контролираш партньора си означава, че той е по-малко способен да бъде себе си или да прави каквото иска. Ако имате деца заедно или дори в дома, те също ще бъдат уплашени и разстроени от това.

Поведение като преследване и проверка на партньорката ви я изолира и я хваща в поставя в капан, в който вие решавате какво, кога с кого да прави, като се държите насилствено и обидно, когато тя не прави това, което искате. Спомените за случилото се в миналото, когато тя е „нарушила правилата ви“, могат да бъдат достатъчни, за да я държите под ваш контрол и във ваша власт, независимо дали използвате злоупотреба или не. Домашното насилие и малтретиране може да включва, но не се ограничава до следното:

Физическо насилие: удари, юмруци, ритане, блъскане, използване на оръжие срещу нея, поставяне на ръце около гърлото й, удушаване, задушаване или причиняване на всякакъв друг вид физическа вреда, регулиране на приема на храна, повреждане на предмети, хвърляне и чупене на предмети

Психологическо или емоционално насилие: обиждайки я, изпращайки й SMS-и или обидни съобщения по имейл, унижавайки я, викайки или ругаейки, контролирайки кого вижда, обвинявайки я в неща или изисквайки тя да промени дрехите или външния си вид.

Друга форма на психологическо насилие е поведението ви, при което дискредитирате нейната памет, възприятие и разум чрез лъжи, отричане, противоречие, невярна информация и манипулация.

Сексуално насилие: притискането или принуждаването й да прави секс, докосването й против волята й, цупенето или наказването й за това, че не желае секс, принуждаването й да гледа порно, унизяването й или притискането й да прави секс без предпазни средства. Сексуалното насилие може да се случи във или извън връзката или брака.

Финансова и/или икономическа злоупотреба: водене на стриктна сметка за това колко харчи, поддържане на недостиг на пари, отказ да подпише документи, използване на кредитните й карти без разрешение, трупане на дългове. Ограничаване на достъпа й до основни неща като храна, облекло или транспорт, отказване на правото й да има собствени пари, като й попречат да продължи образование или да работи, възпрепятствайки й достъпа до обезщетения или банкова сметка, задържане на финансови вноски за вашето дете/деца грижа, след като сте се разделили.

Онлайн злоупотреба: Следене на нейните профили или имейли в социалните медии, злоупотреба с нея чрез социални медии като Facebook или Twitter, споделяне на интимни снимки или видеоклипове без нейното съгласие, използване на GPS локатори или шпионски софтуер на нейния телефон.

Злоупотреба след раздяла: осъществяване на нежелан контакт, след като сте се разделили, обаждане и изпращане на текстови съобщения многократно, проверка на движенията й или оказване на натиск върху нея да ви приеме обратно, преследване, използване на ситуации, в които имате контакт, за да я малтретирате и да я накажете за напускането на връзката.

Ако си се държал по този или подобен начин с партньорката си или бившата си партньорка, то ти насилник или си бил насилник. Как би се почувствал, ако някой се държи така с теб?

Запомни:

• Нямаш право да контролираш живота или поведението на партньорките си.
• Колкото и да си ядосан, никога не е добре да насилваш партньорката си.
• Без значение как се държи, тя или децата ти, те имат право да живеят без насилие.
• Можеш да промениш поведението си, ако решиш да го направиш.

Избери да се промениш!

Какво причинява насилственото ти поведение? Злоупотребата не се случва просто така. Тя винаги е избор. Въпреки че може да ти се струва, че губиш контрол, когато злоупотребяваш, често е точно обратното. За да си сигурен, че не злоупотребяваш в бъдеще, трябва да разпознаваш и разбираш намерението си да използваш злоупотребяващото поведение и какви цели лични ще обслужваш с него. Помисли за моментите, в които си малтретирал партньорката си и ако си честен със себе си, вероятно ще можеш да разбереш какви са били намеренията ти.

Може би си искал:

• да я спреш да прави нещо или да я накараш да направи нещо.
• Да й затвориш устата.
• Да я накажеш за нещо, което не ти харесва или наранява чувствата ти.
• Да й попречиш да има независимост и свобода.
• Да й покажеш кой е шефът.
• Да спечелиш спора и да постигнеш своето.

Точно това имаме предвид, когато казваме, че домашното насилие и злоупотребата са свързани с власт и контрол. Всеки път, когато използваш страх, сила или принуда, за да я накараш да направи нещо, което не иска, или да я спреш да направи нещо, което иска, ти си насилник.

Запомни!

Насилието и злоупотребата са избор и ти можеш да избереш различно поведение. Ако искаш да се отдалечип от връзка, основана на сила, страх и контрол, към такава, основана на интимност, грижа и уважение, трябва да спреш да обвиняваш партньорката си за поведението си и да избереш да се промениш. Това, че си проявявал насилие и малтретиране в миналото, не означава, че трябва да бъдеш такъв и в бъдеще.

Как злоупотребата ти влияе на партньорката ти?

Да се промениш е много трудно, но много хора, които са успели са открили, че когато са разбрали как поведението им е преживяно от партньорката им това им е помогнало да решат да се променят. Опитай да разбереш какво е от нейна гледна точка да бъде обект на насилие, малтретиране и контролиращо поведение. Това може да ти помогне да се промениш. Най-вероятно действията ти ще имат сериозен ефект върху здравето и благосъстоянието на партньорката ти. Ако си използвал физическо насилие, може да си и причинил наранявания, които да се проявят в: скованост, болка, пулсиране, изтръпване, главоболие; порязвания и други рани; подути, посинени очи, синини; загуба на зъби и коса; спукани тъпанчета; счупени кости; спонтанен аборт, мъртво раждане и други усложнения на бременността. В не един случаи мъже са убили или направили трайно инвалиди своите партньорки.

Ако не си използвал физическо насилие, обидното и контролиращото поведение също въздейства върху жените по разнообразни негативни начини. Партньорката ти може да развие физически здравословни затруднения от насилието: да се чувства физически напрегнат; да не може да спи; да се чувства изтощена; да има пристъпи на паника; спиране на менструацията; заразяване с полово предавани инфекции (ППИ); да се разболее; да забременее, когато не иска.

Партньорката ти може да се чувства, постоянно уплашена вкъщи и да се чувства все едно стъпва по яйчни черупки, в очакване на малтретирането да започне отново или да ескалира.

Партньорката ти може да изпитва някои или всички от следните състояния: депресия, стрес, уязвимост, срам; чувство че е изхабена, ужасена, ядосана, объркана, тревожна, необичана, безполезна, унищожена, унизена, изгубена, сама, изолирана.

Партньорката ти може да се чувства така, сякаш е загубил самостоятелността си и не може да взема никакви решения свободно. Тя може да не се чувства способна да каже нищо поради страх от последствия за себе си (и за децата си).

Партньорката ти и/или децата ти може да се затрудняват да те уважават и обичат. Най-важното е, че трябва да се откажеш от желанието да контролираш или променяш поведението на партньора си, защото ти можеш да промениш единствено собственото си поведение. Може да не харесваш нейното поведение, но това никога не извинява избора ти да използваш насилие и злоупотреба.

По какъв начин поведението ти засяга децата ви?

Лесно е да си кажеш че децата не знаят за насилието в домакинството, особено ако не са в същата стая, където се извършва то. Въпреки това, дори децата да не са те виждали да проявяваш насилие, злоупотреба или контрол, поведението ти ще засегне и тях.

Представи си колко ужасяващо е за децата да чуят как майка им е малтретирана, опитвайки се да разберат какво й се случва. Те ще се тревожат как ще свърши това, без да могат да направят нищо. Някои от начините, по които насилието засяга децата, могат да включват, но не се ограничават до следното:

• Преживяват пряко малтретиране, нараняват се при намеса, опитвайки се да защитят своята майка/братя и сестри.
• Чуват или виждат насилието и малтретирането, събуждат се от викове и спорове от които не могат след това да заспят.
• Могат да бъдат използвани за гарантиране на лоялност, или за да предават информация между вас двамата; използвани за подигравки или унижаване на майка им.
• Те знаят, че това е нещо, за което не трябва да говорят, особено навън и това пречи на социалния и емоционалният им живот.
• Трябва да напуснат семейния дом, училището и приятелите си. Това може да е временно или постоянно и ще бъде за безопасността на тях и тяхната майка.
• Tрябва да се обадят в полицията, и да изложат баща си като обект на разследване.

Децата, които живеят в дом с насилие, търпят вреда, независимо дали е насочена към тях или не. Децата са напълно зависими от възрастните около тях и ако не се чувстват сигурни в собствените си домове или семейства, това може да има дълготрайни последици сега и в бъдеще, като например:

Физически ефекти: децата могат да бъдат физически наранени, ако насилието се извършва близо до тях или се опитват да се намесят, за да го спрат; може да им е трудно да спят, когато живеят в домашно насилие, и може също да им е трудно да се концентрират; да се чувстват уплашени, да се изпускат нощем в леглото и получават пристъпи на паника.

Емоционални ефекти: децата често изпитват страх, гняв, недоверие, безпокойство, ниско самочувствие; порастват твърде бързо; не могат да говоря за това, което се случва.

Ефекти върху поведението: моделират себе си по вашето обидно поведение; защитават майка си - могат да използват насилие, за да я защитят; очакват или приемат злоупотреба, смятайки, че това е нормално; биват тормозени в училище или самите те тормозят; бягат от училище; не се справят добре в училище; използват алкохол/наркотици, за да се справят; предпазливи са и нямат доверие към други възрастни, особено към професионалисти; развиват хранителни разстройства.

Запомни, че по отношение на децата: Страхът не свършва, когато спреш да злоупотребяваш. Злоупотребата ти вреди на децата ти, дори и да не виждат какво правиш. Децата са жертви на насилие, дори и да не са наранени пряко.

Изправи се пред това, което си направил!

Може да е трудно да се изправиш пред това, което си направил и как то е повлияло на партньорката ти. Може да се почувстваш зле от това как си се държал. Обикновено, това, което се случва е, че мъжете, които са се изправили пред делата си изпитват палитра от различни чувства към себе си и поведението си: съжаление, отвращение, загриженост, гняв, тъга и срам са често срещани.

Срамът и вината често са причина за избор да не се промениш. Не е лесно да живееш с тези тежки чувства. ЗА да се справят с тях някои мъже избират да си казват, че не са виновни и им е по-лесно да не поемат отговорност за обидното си поведение. Ако си казваш, че не си отговорен, тогава не е нужно да се чувстваш зле от това. Не е нужно да преглеждате поведението и нагласите си или да променяш нещо. Този подход обаче има краткосрочен ефект.

Омаловажаването на действията ти служи, за да те улесни да живееш с обидното си поведение и да избегнеш осъждането от другите. Но малтретирането и насилието, което упражняваш може да спре, едва когато поемеш цялата отговорност. Ако продължаваш да казваш на себе си и на другите, че насилието не е толкова лошо или че насилието не оказва толкова голямо влияние върху теб, партньорката ти и семейството ти, че е съвсем нормално и си е твоя работа, тогава ще става все по-трудно и по-трудно да приемеш колко сериозна е злоупотребата и ще ти е много трудно да се мотивираш да си помогнеш и промениш.

Много мъже смятат, че партньорката им ги е провокирала да ги насилват. Знай, че обвиняваш партньора си, когато:

• Говориш за нейното поведение, когато те попитат за твоето.
• Мислиш си, че „само ако тя не беше направила X, Y или Z, тогава нямаше да бъда обиден“
• Вярваш, че тя трябва да се промени, и само тогава ти ще спреш насилственото си поведение.

Първата стъпка, за да спреш злоупотребата си, е да поемеш пълна отговорност за поведението си. Това означава да осъзнаеш, че от теб зависи да промениш начина си на поведение. Никога партньорката ти и не е виновна, че си решил да злоупотребиш и обвиняването и няма да помогне.

Следващия път, когато забележиш, че обвиняваш нея, опитайте се да направиш следното:

• Съсредоточи се върху поведението си.
• Помисли за нейните нуждите и чувствата.
• Напомни си защо не искаш да я малтретираш.
• Напомни си, че ти контролираш това, което правиш.
• Напомни си, че можеш да избереш да не злоупотребяваш.

Дори когато партньорката ти се е държал по начини, които не е добре, ти пак носиш отговорност за това как си избрали да държиш. Тя може да е нарушила някои правила, за които сте се съгласили, или може да е направила нещо, което намираш за неприемливо. Така или иначе, твоят избор да използваш насилствено или обидно поведение е проблем, за който трябва да поеме отговорност.

Винаги има избор: ако партньорката ти не е идеалната, която си искал, или ако се държи по начини, които не одобряваш, може да избереш да преосмислиш дали искаш да си в тази връзка или не. Изборът на насилие и малтретиране винаги е грешен избор.

Алкохол/наркотици

Алкохолът и наркотиците не причиняват насилие, но могат да го влошат. Много хора употребяват алкохол и наркотици и не проявяват насилие и не обиждат. Ти все още носиш отговорност за поведението си, ако си пиян или дрогиран. Ако установиш, че злоупотребата ти е по-лоша, когато пиеш или употребяваш наркотици и все още го правиш, тогава ти избираш да злоупотребиш.

Запомни: Може да е по-вероятно да нараниш или изплашиш партньоката си или членовете на семейството си, когато си пил алкохол или употребявал наркотици. Състоянието ти не е извинение. Все още носиш отговорност за поведението си – пиян, надрусан или трезвен.

Повечето хора могат да избират колко и къде да употребяват наркотици или алкохол. Ако това важи и за теб, може да опиташ да намалиш употребата на алкохол/наркотици или да ги държиш далеч от семейството си. Това може да означава да останеш в къщата на приятел след кръчмата или да се увериш, че си трезвен, когато се прибираш вкъщи.

Ако си от хората, които не могат да контролират кога и колко пият или вземат наркотици, можете да помислиш за професионален съвет относно употребата на алкохол или наркотици.

Има много други извинения, които мъжете използват за своето обидно поведение: проблеми в работата; парични притеснения; деца; неща, които са се случили в миналото и др. Нито едно от тези неща не те кара да злоупотребяваш. Ти избираш да го правиш!

Може да има проблеми, поради които спорите често в къщи и стигате до сериозни кавги. Въпреки това, много хора изпитват същите неща и никога не използват насилие или злоупотреба.

Когато се мъчиш да разбереш насилственото си и обидно поведение, може да се изкушиш да обясниш, че си загубили контрол и си имал това, което можем да наречем моментна лудост. Може да кажеш неща:

• Загубих контрол
• Прищрака ми нещо;
• Кипна ми…

Може да се почувстваш, че напрежението в теб е било твърде голямо и до този момент е било твърде късно да направиш друг избор, освен да проявиш насилие/злоупотреба и да кажеш – „Аз просто избухнах!“.

През повечето време злоупотребяващото ти поведение не е случайно. Не избухваш произволно срещу минувачите, нито „ти кипва“ и удряш всеки, който се окаже близо до теб. Ако смяташ, че си се почувствал толкова съкрушен, че си нямал друг избор освен да насилваш, няма да можеш да спреш. Това е един от начините да избегнеш разбирането какво представлява злоупотребата и за какво служи. Винаги можеш да избереш друго. Ако си честен със себе си, може да идентифицираш много неща, които избираш да контролираш: Какъв вид злоупотреба използваш и кога; Какви правила имаш за партньорката си и кога ги променяш; Къде да я удариш, колко силно и колко пъти; Пред кого да го направиш; Кога да спреш. И така, какво можеш да направиш?

Избери да спреш!

Потърси подкрепа!

Изгради си мрежа за подкрепа: Идентифицирай хора, които искат да успееш да бъдете ненасилствен. Избери хора в живота си, на които имаш доверие: приятели, семейство, професионалист, на когото имаш доверие, общностни или религиозни лидери. Нуждаеш се от хора, които ще ти помогнат при избора на ненасилствено поведение. Ще имаш безопасността на партньорката и деца си, които, заедно с останалите, които си идентифицирал ще те държат отговорен за насилствено поведение. Обясни на хората, които си избрал, че си ги идентифицирал като близки, на които вярваш и ги попитай дали са съгласни да ги потърсиш в случай на колебание или ако се притесняваш, че ще станеш агресивен. Обсъди с тях как те могат най-добре да ти предложат подкрепа, напр. по телефона или среща лице?

Когато търсиш подкрепа, дръж разговора фокусиран върху себе си и това, което можеш да контролираш. Не използвай хората, които те подкрепят, за да обвиняваш, критикуваш, засрамваш или плашиш партньорката и семейството си. Контактите с хората, които си избрал трябва да са конфиденциални между двама ви. Поверителността ще ти позволи да говориш свободно за поведението си.